„Вграждане“ – 10 г. на сцената на Кукления
Този четвъртък, 10.11.2022 година, Държавен куклен спектакъл – Пловдив отбелязва 10 години от премиерата на един от най-популярните си спектакли – „ Вграждане “!
Историята на Майстор Манол, вградил обичаната си в моста, който строи, оживява на сцена през 2012 година под режисурата на Веселка Кунчева и е по претекстове от поемата „ Мъртвата глава ми проговори “ от Мария Станкова. Със характерната си изразност и визия, дело на сценографа Мариета Голомехова, публиката е въвлечена в невъзможната обстановка на избора сред обичта към обичаната и безсмърното създание. Въпреки, че текстът в спектакъла е сбит, неговото влияние, дружно с изключителната музика на Христо Намлиев, допълват интензивното деяние на сцената. Музика, темп и хореография (дело на Стефан Витанов) придвижват гледащите в митологичното пространство на легендата. Спектакълът остава правилен на фолклорното си начало, с помощта на консултанта-етнолог доцент доктор. Веселка Тончева, като в това време е новаторски и актуален. Предназначен за младежка аудитория над 14 години и за възрастни, спектакълът е едно от знаковите театрални събития в българския спектакъл след 2000 година.
През годините „ Вграждане “ е отличен с голям брой награди, измежду които Награда ИКАР 2013 за куклен спектакъл; Награда ИКАР 2013 на Христо Намлиев за авторска музика; GRAND PRIX от VIII Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „ Пиеро “ в Стара Загора, където награди получават и Мариета Голомехова (за сценография), Христо Намлиев (за музика) и Христо Таков (за мъжка роля – Майтор Манол, както и премия на младата театрална рецензия. Освен по сцените в България, спектакълът жъне голям триумф на турне в Германия през 2016 година, където изумява както редовата аудитория, по този начин и театралната рецензия.
„ Водещо в естетиката и прочита на Веселка Кунчева е стремежът към достоверност, което придава на легендата универсално космично звучене. “
Зорница Каменова, „ Homo Ludens “, 17/2014
„ Има такива спектакли – те са доста редки, когато човек твори нещо мечтано и въображаемо. Твори го с подобаващите хора, на подобаващото място. Творят го безрезервно и с гений. Тогава триумфът е предстоящ, предвидим, законосъобразен. “
Пенка Калинкова, вестник „ Култура “, бр. 38, 2012 г.
Историята на Майстор Манол, вградил обичаната си в моста, който строи, оживява на сцена през 2012 година под режисурата на Веселка Кунчева и е по претекстове от поемата „ Мъртвата глава ми проговори “ от Мария Станкова. Със характерната си изразност и визия, дело на сценографа Мариета Голомехова, публиката е въвлечена в невъзможната обстановка на избора сред обичта към обичаната и безсмърното създание. Въпреки, че текстът в спектакъла е сбит, неговото влияние, дружно с изключителната музика на Христо Намлиев, допълват интензивното деяние на сцената. Музика, темп и хореография (дело на Стефан Витанов) придвижват гледащите в митологичното пространство на легендата. Спектакълът остава правилен на фолклорното си начало, с помощта на консултанта-етнолог доцент доктор. Веселка Тончева, като в това време е новаторски и актуален. Предназначен за младежка аудитория над 14 години и за възрастни, спектакълът е едно от знаковите театрални събития в българския спектакъл след 2000 година.
През годините „ Вграждане “ е отличен с голям брой награди, измежду които Награда ИКАР 2013 за куклен спектакъл; Награда ИКАР 2013 на Христо Намлиев за авторска музика; GRAND PRIX от VIII Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „ Пиеро “ в Стара Загора, където награди получават и Мариета Голомехова (за сценография), Христо Намлиев (за музика) и Христо Таков (за мъжка роля – Майтор Манол, както и премия на младата театрална рецензия. Освен по сцените в България, спектакълът жъне голям триумф на турне в Германия през 2016 година, където изумява както редовата аудитория, по този начин и театралната рецензия.
„ Водещо в естетиката и прочита на Веселка Кунчева е стремежът към достоверност, което придава на легендата универсално космично звучене. “
Зорница Каменова, „ Homo Ludens “, 17/2014
„ Има такива спектакли – те са доста редки, когато човек твори нещо мечтано и въображаемо. Твори го с подобаващите хора, на подобаващото място. Творят го безрезервно и с гений. Тогава триумфът е предстоящ, предвидим, законосъобразен. “
Пенка Калинкова, вестник „ Култура “, бр. 38, 2012 г.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ